навици които ни правят глупави Полезно

5 психологически навика, които ни правят по-глупави


Нашият мозък е като компютърен процесор, което означава, че има ограничен размер на процесорна мощ (интелектуален ресурс), който можем да използваме във всеки даден момент. Следователно, всяка конкурентна задача (или емоционално състояние), която заема твърде много от нашата интелектуална енергия, ще се отрази на способността ни да се концентрираме, да се съсредоточаваме, да решаваме проблеми, да бъдем креативни или да използваме други познавателни способности. По този начин, временно понижаваме нашето функциониращо IQ.

За да докажете този принцип, опитайте да ходите, докато отброявате от 1000 надолу през 7 цифри (1000, 993, 986, и т.н.). Вие скоро ще спрете да ходите. Защо? Защото мозъкът ви трябва да работи толкова усърдно, за да се справи с простата математика, че буквално не разполага с достатъчно останали ресурси, за да каже на краката ви да се движат.

Разбира се, най-често срещаните конкурентни задачи не оказват значително влияние върху способността ни да работим или учим. Повечето от нас могат да направят домашната си работа, докато слушат музика, а могат и да четат книга по време на хранене.

Проблемът е, че има някои психологически навици, които консумират такива огромни интелектуални ресурси, които биха могли да ни оставят с намалени познавателни възможности. За мозъкжалост, малко от нас са наясно, че тези психологически навици имат такъв пагубен ефект, така че е малко вероятно да спрем да ги правим и да ги разгледаме, а те могат сериозно да повлияят на способността ни да изпълняваме задачи в пълния си капацитет.

Пет често срещани психологически навика, които увреждат интелектуалните функции:

1. Мрачни мисли – Въпроизвеждането на разстройващи и изтощителни събития отново и отново, особено когато го правим много често, може да накара нашите умове да се състезават с мислите ни, което ще ни обърка емоционално и ще намали нашите интелектуални ресурси. В допълнение към влиянието върху нашето когнитивно функциониране, мрачните мисли могат да представят реални опасности за нашето емоционално и дори физическо здраве.

2. Вина, с която не сме се справили – Всички изпитваме вина от време на време и когато го правим, ние обикновено се извиняваме или предприемаме някакво действие за справяне с нашите чувства. Въпреки това, когато нашата вина е нерешена и продължава да извира в съзнанието ни, тя създава едно огромно когнитивно разсейване, което сериозно уврежда нашето когнитивно функциониране. Решението е да предприемем действия за справяне с чувството за вина, по най-добрия възможен начин.

притеснение3. Неефективно оплакване – Повечето от нас изразят оплакванията си неефективно, тъй като е много по-вероятно да излеем нашите притеснения пред многобройните си приятели, отколкото пред някого, който реално може да ни помогне да ги разрешим. Проблемът е, че ние вероятно се дразним всеки път, когато отново разказваме същата история, а това дразнене не преминава. Гневът и неудовлетвореността изискват значителна „процесорна мощ“, така че неефективните оплаквания могат да се превърнат в постоянен източник на намалена мозъчна мощност.

4. Прекалено анализиране на отхвърлянето – Отхвърлянето създава значителна емоционална болка, която оказва съществено влияние върху нашето настроение и има сериозно въздействие върху нашето когнитивно функциониране. То също ни кара да станем самокритични – навик, който не само ощетява нашето самочувствие, но и удължава продължителността на нашия емоционален стрес, а с него компроментира и нашите познавателните способности .

5. Притеснение – Много от нас не смятат, че притесненията са вредни. „Просто малко се притеснявам,“ казват често хората, като прибавят крива усмивка. Въпреки това, притеснението не само създава неудобство и неприятно емоционално състояние, но може да бъде сериозно разсейващо. Когато сме притеснени за нещо, притесненията ни често вземат преимущество в нашите умове и избутват всичко останало отстрани.

Коментари


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.