токсичен срам Полезно

Може ли срамът да е наш приятел?


Често чуваме как срамът е токсичен и разрушителен. Токсичният срам изсмуква енергията ни и ни кара да се чувстваме сякаш имаме недостатъци и дефекти. Но може ли срамът да има здравословен аспект? Срамът е първична емоция и сковано състояние, което оказва значително влияние върху развитието на личността и успеха на отношенията. Вярвайки, че има нещо, което не е наред с нас, ние сме лишени от способността да се приемаме и да утвърждаваме нашата доброта.

Но срамът също има положителен аспект. Ако се опитаме да изхвърлим срама всеки път, когато възникне, няма да се възползваме от своя конструктивен потенциал. Нужни са внимание и самоутвърждение, за да забележим срама, без да се срамуваме от него. За да можем да различим разрушителния срам от приятелски срам, не трябва да се плъзгаме надолу по хлъзгавия склон на самоочернянето.

Да си позволим да не сме перфектни

Разливаме чаша с вода в ресторант и хората се обръщат към нас. Усещаме тази неудобна вълна от срам, тъй като си представяме как хората ни приемат негативно. Ако сме податливи на токсичен срам, почваме да се проклинаме за това колко сме глупави. „Не обърнах внимание! Сега се чувствам зле!“ Това е парализиращ, разрушителен срам, който ни сковава.

Проявяването на нежно внимание към ситуацията предлага възможност за поправка и изцеление. Можем да забележим срама, без да му позволим да ни погълне. Ако се сетим за нашата собствена стойност през този неудобен момент, можем да си припомним, че ние сме едно несъвършено човешко същество. Да направим грешка не означава, че нещо не е наред с нас – това просто означава, че ние сме точно като всички останали.

засрамена женаЕдно леко чувство на срам може да предложи облекчение. Това е трезво напомняне, че няма нужда да бъдем перфектни, за да ни уважават, приемат или обичат. Кратък проблясък на срам ни прави по-гъвкави и човешки. Дори можем да открием хумор около нашите несъвършенства. Страхотно е да бъдем самите себе си с пълен набор от положителни и отрицателни черти.

Да коригираме склонността си да обвиняваме другите

Наскоро търсих място за паркиране в оживен район. Един водач изглежда беше тръгнал да изкарва колата си. Докато автомобилът бръмчеше на свободен ход, без да тръгне, забелязах, че ставам нетърпелив. „Този не знае ли, че чакам? Колко е нагъл!“

И накрая, мястото се освободи, паркирах и направих някои покупки. Когато си тръгвах, влязох в колата и проверих съобщенията на мобилния си телефон. Малко след това извърнах глава назад и забелязах, че друг водач чака за мястото! Олеле! Правех същото нещо, за което критикувах другия! Почувствах срам, че съм критикувал и съдил някого за нещо, което аз също правя.

В този малко неудобен момент, аз се усмихнах на себе си, поклатих глава и усетих едно докосване на приятелски срам. Случката грабна вниманието ми и сега ми напомня да приемам хората и да не бъда толкова егоцентричен. Всички имаме основания за това, което правим. Всички сме погълнати от задачите си понякога. Това е част от човешкото състояние. Една малка нотка на срам може да ни направи по-скромни.

Да бъдем внимателни със себе си

Срамът ми в горния пример е добро напомняне да бъдем по-внимателни към себе си и другите. Всеки от нас понякога не обръща внимание на нуждите на другите. Ние не разполагаме с пълен контрол върху въздържанието си да правим неща, които вредят на другите. Но имаме контрол върху забелязването на срама, който ни казва, когато сме преминали границите към някого.

засрамено момичеТакъв приятелски срам е добре да привлича вниманието ни. Може би забелязваме този приятелски срам, когато сме на път да кажем нещо болезнено на някого. Или ако сме нарушили достойнство на някого с обидни думи и действия, можем да се извиним и да намери някакъв начин да поправим разклатеното доверие. Такъв приятелски срам може да ни помогне да станем по-загрижени един към друг. Постепенно, ние можем да започнем да отговоряме на другите с по-голяма мъдрост и любов, без да е необходимо срама да ни напомня да бъдем по-чувствителни.

Да сме внимателни е полезно, тъй като така можем да забележим какво се случва вътре в нас и вместо да реагираме автоматично, можем да реагираме с по-съзнателен избор. Можем да насочим вниманието си към начина, по който се чувстваме, когато някой каже или направи нещо, което ни разстройва.

Токсичният срам е сковаваща емоция, която задушава нашето благосъстояние и творчество. Здравословният срам възниква от нещо в нас, което иска да остане положително свързано с нашите събратя. От гледна точка на оцеляването, ние трябва да сме свързани с нашето племе, за да оцелеем. В лекия си вид, чувството за срам е застраховане, че хората могат да живеят с други хора и да следват правилата на племето.

Срамът ни казва, когато сме прекалено егоцентрични – това ни изключва от племето и заплашва нашето колективно благосъстояние. Аз ви подканям да забележите срама, който вероятно изпитвате ежедневно. Дали той е токсичен? Или има и добър аспект към него? Една малка доза от приятелски срам понякога е здравословно нещо, полезно за личностното развитие и поправянето на разклатено доверие. Приятелският срам служи за изграждане на здрава общност.

Коментари


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.