Колко сексуални партньори са ни необходими, за да сме щастливи?

Едно е най-самотното число, се пее в стара поп мелодия. Когато става дума за секс, повечето хора ще се съгласят, че версията с партньора е по-добра, отколкото единичната версия. Но колко партньори?

Това е любопитен и личен въпрос (няма да ви го зададат на интервю за работа), а също е и политически важен, тъй като отговорът може да е сигнал за стойностите на човека и социалното му положение. Това е също въпрос, касаещ сезоните на живота. Изглежда е от решаващо значение в 20-те години; но в 70-те години, на кого му пука, или кой може да си спомни?

Нашият интерес в броя на сексуалните партньори има много общо със социалното сравнение. Ние живеем в групи и нашето място в групата е от значение. Един от начините, чрез които съдим за себе си, за нашата стойност, нашето състояние и нашия напредък (с други думи, един начин, чрез който оценяваме себе си) е сравнението с другите. Едно число има значение само когато се сравнява с други числа.

Социолозите имат свои собствени причини за изучаване на проблема. Първо, той може да служи като показател за промяна на обществените нрави и нагласи за секс. Второ, многото партньори могат да предскажат и други важни резултати, като например по-висок риск за болести, предавани по полов път, или намален риск от рак на простатата.

Трето, ако разберем какви фактори влияят върху броя на партньорите, които хората имат, можем да успеем да контролираме това поведение. Всички общества се ангажират с контрола на сексуалната активност и по разбираеми причини: моделите на сексуална активност оказват влияние върху важни социални и икономически проблеми, като нарастването на населението, общественото здраве и практиките за отглеждане на деца.

Човешкото поведение като цяло е мулти-определено. Малко вероятно е да се намери единствена причина, която оформя сексуалния избор на хората. Поведението също е контекстуално. По този начин, смисълът на: „Аз съм спал с 10 души досега“ – за индивида, за обществото и за научните прогнози ще се промени в зависимост от възрастта на човека, етническата принадлежност, пола, сексуалната ориентация, религията, професията, националността, историческия период и т.н.

Имайки това предвид, през последните 50 години сме научили няколко интересни неща за причините и последствията от броя на сексуалните партньори на дадено лице.

Първо, ясно е, че гените играят роля за броя на партньорите. Гените могат да повлияят върху сексуалното поведение непряко, например чрез личностни черти (екстровертите харесват повече хора и повече хора харесват тях сексуално и другояче) или чрез външния вид (мъже, които са много ниски, средно имат по-малко сексуални партньори, отколкото по-високите мъже).

Фактите сочат, че тенденцията да се търси повече или по-малко сексуално разнообразие е генетично кодирана. Последните проучвания открили връзка между експозицията на тестостерон в утробата и сексуалните предпочитания. Колкото по-къс е показалецът спрямо безименния пръст, толкова по-висока е била експозицията на тестостерон в-утробата и толкова по-вероятна е тенденцията да се търсят множество сексуални партньори.

Ефектите на гените често остават неспоменати в популярни дискусии (и политически дебати) относно сексуалното поведение. Това е отчасти, защото хората (включително политиците) често погрешно приемат, че не може да се направи много по отношение на генетичните различия. В допълнение, генетичните ефекти често са засенчени от феномен, известен като „корелация ген-среда.“ Учените са идентифицирали три вида корелации ген-среда.

Пасивната корелация ген-среда е свързана с факта, че родителите обикновено доставят гена на детето и ранната околна среда. Ето защо, развитието на детето, което изглежда като резултат от влиянието на околната среда, може в действителност да бъде резултат от наследственост. Например, детето на безразсъден човек, който поема непремерени рискове, е по-вероятно да бъде отгледано в една хаотична домашна среда. Ако детето стане безразсъдно и поема много рискове, дали това се дължи на началото на неговата среда, или на гените, наследени от баща му? Трудно е да се каже.

Живописната корелация ген-среда има нещо общо с това как някои генетични белези предизвикват определени реакции от околната среда. Например, ако ранно съзряващо момиче бива дразнено в училище, това може да доведе до ниско самочувствие относно външния вид на детето. Ако същите гени, които са я предразположили към ранно съзряване, я предразполагат и към по-ранна сексуална активност, ще има корелация между самочувствието и възрастта при първия сексуален контакт, не защото ниското самочувствие предизвиква желание за ранен секс, а защото определено генетично съзвездие води и до двете.

Активната корелация ген-среда е свързана с факта, че генетичният дар на дадено лице го предразполага да избере някои среди за сметка на други. Екстровертите търсят социални връзки, включително сексуални такива, и могат да намерят четенето за скучно. По-малкото време в библиотеката в този случай ще направи корелация с промискуитет, но няма да е причината за промискуитет.

Крайният извод за корелацията ген-среда е, че ние често объркваме екологичните прогнози с екологичните причини. Например, изследванията отдавна документират връзката между започване на ранен секс и по-късен промискуитет за мъжете и за жените.

Тази връзка често се тълкува в смисъл, че ранното започване причинява по-късно поемане на сексуален риск. Въпреки това, две изследвания показват, че различната възраст за започване на полов живот при еднояйчни близнаци не води до различия при поемането на сексуален риск. Оказва се, че ранното започване и по-късния промискуитет, вместо да са причина и следствие, просто са силно повлияни от гени.

Все пак, генетичното влияние не е всичко. Всъщност, генетичното влияние често зависи от околната среда. Например, началото на пубертета е до голяма степен под генетичен контрол, въпреки това е обект на влиянието на околната среда, като например храненето и ранната семейна среда.

Нещо повече, генетичните влияния могат да се променят с течение на времето. Например, има малка разлика във възрастта на първия сексуален контакт при еднояйчни близнаци, когато това се случва рано (на възраст 13-15г.). Въпреки това, когато това се случва по-късно, има много по-голяма разлика.

Ефектът на гените може също така да бъде заменен от влиянието на околната среда. Едно проучване на австралийски близнаци установило, че когато е налична история на сексуално малтретиране на деца се заменят ефектите на генетиката при прогнозирането на първия сексуален контакт при близначки.

В действителност, с уважение към гените, социалните и културните сили винаги играят огромна роля, когато се оформя поведението, сексуално или по друг начин. Фактът, че средният брой на сексуалните партньори се е увеличил значително за последните няколко години (от 2.16 до 11.68) е малко вероятен поради генетични различия между тези групи от населението; кохортни специфични условия на околната среда са по-вероятните виновници. Например, при по-старото поколение не е имало настъпление на противозачатъчни хапчета.

Както и с всички сексуални въпроси, полът е длъжен да играе роля. По традиция, мъжете докладват, че имат четири пъти повече сексуални партньори, отколкото жените. Уви, винаги е било известно, че хората са склонни да лъжат за „бройката“ си, а поради прословутия „двоен стандарт“ („акциите“ на мъжете се вдигат, когато са спали с повече жени, а жените се считат за по-долу, ако са спали с повече мъже), жените и мъжете могат да лъжат в противоположни посоки.

В допълнение към лъжите, различията между половете в броя партньори могат също да бъдат свързани с екстремни стойности: някои мъже съобщават за много голям брой партньори, като по този начин издигат средните мъжки данни нагоре, точно както няколко милиардери в стая, пълна със среден класа хора, биха изкривили средния доход нагоре.

Нещо повече, съобщените различия могат да са резултат от различни методи на преброяване. Например, едно изследване на Браун и Синклер (1999г.) установило, че независимо от пола, тези, които смятат „бройките“ си по начина на „изброяване“ (казват всички имена, които помнят) съобщават за систематично по-ниски числа, отколкото тези, които използват „грубо споменаване“ (просто казват с колко партньори са били). Излиза, че жените са по-склонни да изберат първия метод, докато мъжете предпочитат втория. И накрая, когато медианата (числото, което отрязва разпределението наполовина) се изчислява вместо средната стойност, разликите между двата пола намаляват значително.
И все пак, разликата в броя партньори остават стабилнo откритие в литературата и при надлежно спазване на социално-културните влияния, има добро доказателство, че всъщност участват еволюционни фактори, оформени от разлики в краткосрочните стратегии за секс.

От еволюционна гледна точка, краткосрочният секс може да бъде от полза и за двата пола, макар и по различни начини. Мъжете могат допълнително да „разпространяват семената си“ в краткосрочни сексуални връзки, като така увеличават шансовете за потомство. Жените пък имат по-голям шанс да получат високо качество на спермата от здрави мъже, за които (имайки предвид атрактивността им и завишените им сексуални възможности) е малко вероятно е да се задържат наоколо за дълго време. Следователно, мъжете и жените се различават по това как преследват краткосрочни стратегии за секс.

Случайният секс е по-малко рискован за един мъж, както физически (мъжете като цяло са физически по-силни), така и биологично (мъжете не могат да умрат при раждане). Следователно, по целия свят мъжете по-лесно се съгласяват на секс, отколкото жените. Нещо повече, максимизирането на броя на партньорите предлага репродуктивно предимство за мъжете – множество едновременни партньори могат да доведат до многобройно потомство по едно и също време. Не толкова за жените, които могат да имат само едно потомство в едно и също време, независимо от броя на едновременните партньори. По този начин, по целия свят, хората, които избират краткосрочния секс, преследват количеството – голям брой партньори. Жените, които търсят краткосрочен секс, преследват качеството – те търсят подчертана мъжественост и висок социален статус.

И все пак, докато нашата основна биологична връзка е предназначена за извършване на биологичен императив (гените трябва да се предадат), нашите социално-психологически системи са се развили, за да се справят с няколко проблема, които са заплаха за репродуктивността (като скуката) и за да преследват проксималните нерепродуктивни цели (като чувството за щастие).

Повечето хора, които точно сега правят секс по целия свят (около 166,666 души според някои изчисления) не се стремят към възпроизводство, а просто търсят повишено усещане за благополучие, предоставено от интимност, допир, връзка и оргазъм. Свързан ли е броят на партньорите със щастието? Не сме виждали научно изследване, което да показва, че по-големият брой партньори носи повече щастие. Дали промискуитетът предвещава болест? Не е задължително. Дългогодишно изследване, което проследило 1000 деца в Нова Зеландия през 30-те, не открило съществена връзка между броя на партньорите и психични проблеми като тревожност или депресия.

Има ли магическо число? Бланчфлаур и Осуалд (2004 г.), анализирали случайна извадка от 16,000 възрастни американци, която установила, че „Числото за максимално щастие от броя на сексуалните партньори в предходната година било 1.“ Ченг и Смит наскоро направили подобно изследване на 3800 възрастни китайци. Резултатите: „Ние считаме, че броят на сексуалните партньори, който ще ви донесе максимално щастие, е 1.“

Оказва се, че в действителност 1 може да не е най-самотното число …