Как работят суеверията Любопитно

Как работят суеверията?


Според проучване на Галъп, почти 50 процента от хората са суеверни, вярвайки, че някои ритуали, като носенето на различни чорапи, ще повлияят на вероятността да се случи дадено събитие. И все пак, малко хора или анкети опитват да определят точно каква сила свързва такива ритуали с такива резултати.

Или поне така е било досега. През 2010г., в статия, озаглавена „Дръжте пръстите си кръстосани! Как суеверията подобряват производителността?“ изследователите Lysann Damisch, Barbara Stoberock и Thomas Mussweiler твърдят, че суеверията не само дават на хората чувство за контрол в хаотични ситуации, но също така създават пряко наблюдавани подобрения в производителността. В един експеримент, двадесет и осем студенти били помолени да направят десет удара с топка за голф. Предварително проучване показало, че повече от 80 на сто от тях вярвали в късмета, така че, докато подавал топката към участниците, експериментаторът казал: „Това е вашата топка. Всеки, който я използва досега, имаше голям късмет с нея“(така експериментаторът активирал суеверието, участниците смятали, че топката е късметлийска) или „Всеки досега е използвал тази топка“(така участниците смятали, че получават нормална топка).

Конска подкова за късметРезултатите показали, че лицата, които смятали, че получават „късметлийска топка“, постигнали по-добри резултати, отколкото лицата, които смятали, че получават „нормална“ топка. В друг експеримент, съобщен в същата статия, когато субектите са били помолени да изпълнят задача в присъствието на един талисман, който те донесли със себе си от дома си, работата им била по-добра от тези, чиито талисмани били премахнати, докато са изпълнявали задачата. Тези, на които било позволено да оставят своите талисмани с тях, също така са докладвали, че чувстват по-висока лична ефикасност. Нивата на тревожност, обаче, са идентични между двете групи.

След това, изследователите извършват друг експеримент. Същите субекти, със и без своите талисмани, са били помолени да работят по проблеми с анаграма. Изследователите отново открили, че тези хора, които носили талисманите си с тях, постигнали по-добри резултати – и този път те идентифицирали причината: повишеното чувство за лична ефективност, изпитано от субектите, които са носили своите талисмани с тях, довело до това, че те по-упорито се опитвали да се справят с анаграмите. С други думи, когато става въпрос за задачи, чийто изход зависи от нашето представяне, нашата вяра, че някаква друга енергия ни помага, всъщност наистина ни помага – не защото съществуват такива външни сили, а защото нашата вяра в тях подобрява нашата увереност, а това се трансформира в реална разлика в постоянството и упоритостта ни.

Този ефект може да бъде по-важен и по-широк, отколкото много от нас осъзнават. Една от областите, в които може да има особено значение, например, е алкохолизмът. Анонимните алкохолици могат значително да увеличат вероятността от дългосрочно въздържание, но ако е така, никой все още не може да покаже как и защо. Членовете смятат, че те са безсилни сами да се справят с алкохола и затова трябва да разчитат на по-велика енергия, за да намерят сили да устоят на изкушението да пият – и много, ако не всички членове, отдават на по-великата енергия заслугата за тяхното въздържание.

черна котка - суеверияНо така ли е наистина? Малка част от членовете на анонимните алкохолици всъщност не вярват в Бога и често им се казва да се опитат да се справят със своето пристрастяване, като се уповават на каквато и да е енергия, на която са по-склонни да вярват. Парадоксално, тези хора са също толкова често успешни, тъй както хората, които смятат, че по-могъщата енергия, която им помага да не пият, е Бог. Това ни кара да се замислим дали резултатите, които сме посочили по-горе, играят някаква роля тук. Може би анонимните алкохолици са успешни, поне частично, не защото по-висша сила реално помага на членовете да останат абстинентни, а просто заради убеждението, което имат, че по-висша сила им помага да не пият.

Това предлага интригуващата възможност, че всяка вяра, независимо дали е правилна или не, която увеличава нашето доверие, може да има същата сила да ни помогне да постигнем това, което искаме, когато резултатът зависи от нашето собствено представяне. Да отправяте молитви, тъй като вярвате в някаква религия, може би е ефективно не защото се позовавате на някакво върховно същество или дори мистичен закон, а защото се позовавате на вашата вяра в тези неща. Това ви дава чувството, че вие имате един „коз“, който след това ви дава увереност да се представяте по-добре, за да продължите да се опитвате и да останете оптимисти.

Вярата във външна сила може да бъде не само комфортна. Тя може да бъде мощен психологически лост, който да дръпнем, когато имаме нужда от доза сила в себе си, така че да се отрази на способността ни да постигнем това, което искаме – дори ако нашето убеждение е неправилно.

Коментари


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.