защо се чувстваме самотни Любопитно

Защо се чувстваме самотни?


Защо се чувстваме самотни? Когато са попитани, повечето хора обикновено повдигат рамене и казват: „Тъй като ние сме социални същества.“ Е, добре, но защо се стига до там, че самотата ни кара да се чувстваме депресирани до точката, в която се разболяваме? Самотата носи на някои хора сериозни, животозастрашаващи симптоми. Едно проучване дори е открило, че понякога социалната изолация причинява повишени рискове за здравето на сърдечносъдовата система. Оказва се, че тези телесни реакции може би са начинът на природата да ни подтикне да открием социалната група, към която принадлежим.

Taryn Hillin от Fusion описва едно скорошно проучване, което има за цел да обясни произхода на тези физиологични и психологически реакции, които изпитваме, когато се чувстваме самотни. Откритията са следните:

Самотата се разглежда като отблъскващ сигнал, който показва, че важни социални връзки са изложени на риск или отсъстват, и действа като мотивираща сила, за да се свържем отново с другите. Като такава, самотата е играла важна роля в еволюцията на човешкия вид, имайки предвид, че свързването ни с другите увеличава шансовете ни за оцеляване и възможностите да предадем гените си на следващото поколение.

Изследователите подкрепят тези констатации с генетични данни, взети от няколко проучвания, включващи близнаци, роднини и осиновени деца, за да се види дали  тази черта е наистина част от нашия генетичен потенциал. Те установили, че самотата може да се предава от родител на дете, с ниво на наследяване малко под петдесет на сто, което учените смятат за „значително“.

Самотата не идва просто от природата; възпитанието също изиграва голяма роля. Тези гени имат компонент, който влияе на развитието ни – по същия начин, учените установили, че деца, които са живели без социални контакти, срещат затруднения в ученето на език, след като са бил изолирани за толкова дълго време. Изследователите пишат, че хората, които изпитват ниско ниво на социална подкрепа очевидно се чувстват по-самотни, отколкото тези, които живеят с по-висока степен на социална подкрепа.

В резултат на това, някои от нас имат по-висока толерантност да бъдат сами, което оказва влияние върху начина, по който телата ни реагират на социалното бездействие. Но способността да чувстваме самота е в повечето от нас и това е в гените ни, за да се мотивираме да търсим човешко взаимодействие, за да оцелеем като вид.

По-задълбочен научен поглед върху самотата

какво е самотатаВзаимодействието с други е от жизненоважно значение за оцеляването на животните и хората, като установяването на отношения дава възможност за споделяне на храна и други ресурси, а също и осигуряване на безопасност. В този ред на мисли, социалната изолация носи редица очевидни негативни последици. Сега, учените могат да разберат какво причинява самотата на хората. Могат да разкрият как някои неврологични процеси ни карат да чувстваме болка и желание за общуване.

След поставяне на мишки в единична клетка за срок от 24 часа и след разглеждане на техните мозъци по-късно, изследователите отбелязват, че връзките между невроните в един регион, наречен дорзално ядро, са значително по-силни от тези на неизолираните мишки. Това ги довело до заключение, че неврологичен отговор на самотата може да се получава чрез дорзалното ядро.

За да проверят тази хипотеза, учените повторили експеримента. Те позволили на гризачите да се върнат към своите социални групи след 24 часа самота и използвали мозъчен имплант за измерване на активността в техните дорзални ядра. Според констатациите им, тези мишки показали много по-голямо желание да се социализират, отколкото е нормално да се очаква и това тяхно желание било съпроводено с увеличение на дейността на дорзалното им ядро.

Интересното е, че този отговор е много по-изразен при мишки, които са социално доминиращи, което показва, че ефектът не е просто причинен от премахването на някои обективни стимули, но е силно повлиян от естеството на социалния живот на индивида. Това, от своя страна, предполага, че субективният опит на самотата е по-интензивен за доминиращите мишки, отколкото за подчинените мишки.

За да проверят това заключение, авторите на изследването провели друг тест с помощта на мишки, на които предварително са били добавени някои леки активирани гени, които дават възможност на изследователите да блокират или стимулират активността в дорзалното ядро с помощта на мигаща светлина – техника, известна като оптогенетика. Те открили, че когато блокирали тази активност, повишената склонност на мишките да се социализират след период на изолация изчезва. По същия начин, стимулацията на активността на дорзалното ядро при мишките е довело до по-голямо желание да си взаимодействат с други мишки. Това се наблюдавало дори и при гризачи, които изобщо не са били поставяни в единична клетка.

„Това предполага, че тези неврони са много важни и помагат изолацията да бъде премахната, като се предизвика желание за общуване сред индивидите“ казва Kay Tye, един от висшите участници в експеримента. „Когато хората са изолирани за дълго време и след това се съберат с други хора, те са много развълнувани, че има прилив на социално взаимодействие. Ние смятаме, че това е адаптивна и еволюционно важна черта и тези неврони могат да играят роля в повишаването на мотивацията да се социализираме. “

И накрая, учените поставят същите мишки в среда, съдържаща множество камери, едната от които е снабдена с мигаща светлина, която е предизвикала повишена дейност в дорзалното ядро на гризачите. Отбелязвайки, че мишките упорито се опитват да избягват тази камера, авторите на изследването стигат до извода, че повишената активност в дорзалното ядро генерира болезнен опит и следователно може да бъде ключов регион на мозъка, участващ в създаването на субективни чувства на самота.

Коментари


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.