деца сред природата Свят

Защо децата трябва да прекарват повече време навън?


Днес децата са добре запознати с глобалните заплахи за тяхната среда, но физическият им контакт и тяхната близост с природата ден след ден избледняват все повече.

Петокласник в класна стая в София споделя накратко: „Обичам повече да си играя вкъщи, защото там е цялата електроника.“

Вярвам, че нашето общество преподава на младите хора да избягват директния контакт с природата. Това нежелано съобщение се доставя от училища, семейства, дори и организации, посветени на природата и е интегрирано в правните и регулаторни структури на нашата общност -ефективно забраняващо много от игрите, на които сме се радвали като деца. Нашите институции и културни нагласи несъзнателно свързват природата с гибел. Добронамерените обществени училищните системи, медиите и родителите плашат децата от горите и поляните.

Много родители са наясно с промяната и усещат нейната значимост. Когато ги попитат, те цитират редица ежедневни причини, поради които децата им прекарват по-малко време в природата, отколкото те самите са изкарвали, включително липса на достъп до природни територии, конкуренция от страна на телевизията и компютрите, опасен пътен трафик, много домашни и други подобни неща. Повечето от всички родители изявяват страх от непознати в близост, тъй като нещата, които ежедневно се бълват по телевизията, ги карат да вярват в епидемия от детски отвличания, въпреки доказателствата, че броят пада в продължение на години.

деца играят сред природатаВ резултат на това децата растат в неограничените светове на виртуалното пространство, с които свикват сякаш са тяхна реалност. Докато все по-малко деца излизат навън сред природата, нови изследвания показват колко важен е прекия контакт с природата за здравословното развитие на човека. Повечето от новите доказателства, които свързват природата с благосъстояние и възстановяване се фокусират върху възрастни, но през последното десетилетие, учените са започнали да проучват въздействието на природата върху развитието на детето. Психолози, които се интересуват от околната среда, през 2003 г. докладват, че природата в или около дома, или просто една стая с изглед към природен пейзаж, помага на психичното благополучие на децата.

Изследователите са открили, че децата с увреждания са помогнали на тялото и неговото положително поведение, чрез директно взаимодействие с природата. Изследванията на програми за обучаване на открито, насочени към проблемни младежи – особено тези, диагностицирани с психични проблеми – показват ясна терапевтична стойност. Някои от най-интересните изследвания се извършват от изследователска лаборатория Human-Environment в Университета на Илинойс, където изследователите са открили, че деца на пет-годишна възраст, страдащи от хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието (ХРНВ), значително намаляват симптомите си, когато те са по-ангажирани с природата. Може ли природната терапия да е нова опция за лечение на ХРНВ?

Изследване, извършено в Калифорния, установило, че училищата, които използват класни стаи на открито, заедно с други техники, постигат значителен напредък с ученици по социални изследвания, наука, езикови изкуства и математика; масово са подобрени резултатите от тестовете и извънкласните дейности; засилени са уменията за решаването на проблеми, критичното мислене и вземането на решения. В допълнение, данните показват, че времето сред природата стимулира детското творчество.

Хората, които се грижат за децата и бъдещето на околната среда, трябва да са наясно с такива изследвания, но в повечето случаи те просто не се интересуват. Днес ние виждаме драстичното повишение на детското затлъстяване, трудности с вниманието и депресия. Когато тези въпроси се обсъждат в някоя заседателна зала или на масата в кухнята, директен контакт на децата с природата рядко се споменава. И все пак, нарастващата липса на контакт с природата за днешните деца и потенциално за поколения напред, може да бъде най-важният общ знаменател.

Аз не твърдя, че трябва да се върне свободното отглеждане на децата от 1950-та година. Тези дни са отдавна отминали. Но с по-дълбоко разбиране на значението, което природата играе за здравословното развитие на детето и чувството му за връзка със света, ние можем да създадем безопасни зони за изследване на природата. Можем да запазим отворено пространство в нашите градове и дори да проектираме и изграждаме нови видове общности, използвайки принципите на зеления урбанизъм. Ние можем да гледаме на природата като на терапия в нашите системи за здравеопазване и образование. В областта на образованието, можем да изградим едно движение „Пуснете децата навън“.

И ние можем да накараме природосъобразните организации да приемат сериозно този въпрос. Защото ако липсата на комуникация между децата и природата продължава, какво ще стане с човечеството на по-късен етап? Не ми се мисли…

Коментари


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.