българите са нещастни България

Защо българите са едни от най-нещастните хора в света?


Защо България е класирана на 144-то място (от 156 страни) в световната класация за щастието по страните? За страна, която разбира материалния успех като вътрешна стойност, но не успява пребори неравенството, това не е изненадващ резултат, казват антрополози.

Доклада на ООН за световното щастие се извлича чрез сложна методология, която започва с определенията за „щастие“ и за „състояние“. И все пак, заключенията от този доклад си струват да бъдат разгледани. Има някои очевидни резултати – богатите страни са най-щастливите, а там, където се е усетила икономическата криза, субективното възприятие за щастие е намаляло. Това, обаче, не обяснява цялостните резултати, нито пък защо България е класирана на 144-та позиция.

Едно от възможните обяснения е, че има други културни модели, които са по-добре адаптирани към описването на състоянието на България. На Балканите, и особено в България, сме много добри в културата на оплакването. Трудно е хората в по-развитите общества да се оплакват. Ако се оплакваме, че живеем зле, че не печелим достатъчно, или че нашият личен живот не е какъвто трябва да бъде, съществува риск да не си намерим работа. Ето защо хората развиват оптимистична перспектива, която понякога може да изглежда принудителна.

защо българите са нещастниВторият съществен фактор е, че щастието не е състояние на съществуване, а процес. Ние не можем да сме щастливи, ако не се развиваме. Това е като карането на колело – ако не въртим педалите, ще паднем. Трябва да се движим напред, за да преодолеем пречките. Щастливите общества са тези, които имат цел и план.

В България сме без направление от известно време насам. Може би това се дължи на застаряването на населението. Въпреки това е ясно, че ние вече не знам накъде отива страната ни.

Социална държава и чувство за принадлежност

Друг фактор за определяне на щастието е чувството за принадлежност. Имаме нужда да чувстваме, че сме част от една общност, че сме оценени. Това може да е причината скандинавските страни да са в горната част на индекса – те са силно развити социални държави. Социалната държава е един вид принадлежност. Водеща началото си от 19-ти век, социалната държава кара хората да чувстват, че имат права, че са подсигурени, образовани и могат да си позволят здравни услуги.

В България, социалната държава бързо е изместена. Не само, че не успяхме да преследваме тази опция, но загубихме и малкото, което бяхме постигнали. Българите се чувстват напълно безполезни. Видът на капитализма, който доминира в страни като нашата, очевидно се нуждае от хора. Той се стреми да придобие земите и домовете ни, за да изгради нещо. И ние започваме да търсим щастието в чужбина.

Връзката между богатството и щастието също е важна, но още по-важно е възприемането на пропастта между бедни и богати. В скандинавските страни, доброто разпределение на богатството намалява социалните неравенства. В България, разликата е сред най-големите в света. Само Латвия изглежда ни надминава, но разликата у нас става все по-голяма. В България обичаме да се състезаваме – съседът винаги има повече от нас. Този манталитет храни недоволство и ни кара да си задаваме въпроси като: Дали имам успешна работа? Трябва ли да се правя нещо повече?

защо българите са сред най-нещастните хора на светаБългарите може да са по-богати от гражданите на африканските страни, но все пак са недоволни, защото други българи са много по-богати от тях. Това неравенство подкопава чувството ни за щастие.

Щастието и материализма

Религията също играе роля. Религията ни учи, че ние сме на правилното място, че всичко е наред. Но ако трябва да сме честни, религията днес се е превърнала в нещо декоративно, което вече не е в състояние да повлияе на психологията на хората. Това е друга хипотеза, която може да обясни нашето нещастие.

Последният фактор е връзката между щастието и нематериалните ценности. Материализмът изисква йерархия и неравенство. Много е лесно да се окажем в дъното на материалистичната йерархия. Стойностите дават смисъл на живота ни, на това, което правим. Чувството, което стойностите предоставят, прави всеки един от нас важен. Когато правим нещо за хората около нас, ние получаваме усещане за постижение, значимост и достойнсто. Също така усещаме хората по-близки.

В рамките на генералния план на правителството, обаче, и в рамките на националната икономика, ние се чувстваме незначителни. Нищо няма смисъл, дори и ценностите. Губим идеята, че един прост акт на добро дело може да има последици и може да даде смисъл на живота ни. Губим смисъла на това да сме част от по-голяма група. Ето защо ние се намираме на дъното на списъка на ООН.

На този етап вярваме, че всичко зависи от парите, че всичко е материално. Въпреки това, докладът на ООН показва пряка връзка между щастието и нациите, които знаят как да защитават традиционните си ценности – като щедростта, например.

Коментари


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.