плачещо куче Любопитно

Животните плачат ли?


Когато макаците резус са отделени от майките си, една от най-често срещаната им реакция е да плачат. Когато са изгубени или разделени със своите стопани, кучетата проливат сълзи. Дори и бебетата плъхчета издават нещо, което звучи като плач, когато внезапно са изолирани. На пръв поглед изводът е очевиден: животните плачат. Един скорошен доклад идва от определено бебе слонче. Неговите сълзи създадоха доста глобални заглавия (много сладки неща стават масово известни в интернет): то плачело, защото било отделено от майка си.

Ако погледнете фотографските доказателства, това малко слонче със сигурност е изглеждало точно както много други слонове преди него, независимо дали плачът е бил породен от изоставяне или от физическа болка. И хората, които са били свидетели на тези сълзи, като не говорим само за слонове, а и за други същества на дивата природа, могат да са категорични, че сълзите, които виждат в очите на животните, са признаци на истински емоционални прояви.

Като режисьор на документални филми, James Honeyborne, който има повече от двадесет години опит в заснемането на животни в пустинята, споделя, „Аз съм сигурен, че поведението, на което съм бил свидетел толкова често, произтича от реална емоция.“ Дали тази сигурност, обаче, има научна основа?

плачещ слонHoneyborne не е първият, който прави връзка между видимите сълзи на животните и човешката емоция. През 1899г. , Чарлз Дарвин писал доста на тема страдание и плач при животните, и цитирал доказателства за едно специално животно, Индийския слон, който плачел подобно на човек, когато бил поставен в ситуации на стрес или отчаяние.

Доказателствата на Дарвин, обаче, били анекдотични. Той не можел да бъде сигурен дали е видял истинско чувство или физиологична необходимост, причинена от травма. Лесно можем да помолим човек да опише вътрешното си състояние, когато видим, че плаче. Просто можем да го попитаме дали се чувства тъжен и той ще отговори положително ако е така. Но е много по-трудно да се направи връзката между външния вид и вътрешната емоция при животните.

През последните години, учените са атакували проблема от друг ъгъл: вярно, ние не можем да попитаме един слон директно дали нещо не му е наред, но можем да разгледаме поведението му и мозъкът му, за да проверим дали не можем да забележим същите признаци, които виждаме в тъжните хора. Един обещаващ подход е да се търсят когнитивни изкривявания, за които знаем, че се появяват по-често при негативните емоционални състояния. Така например, когато сме загрижени, ние сме склонни да станем по-песимистични. Можем да разгледаме на пръв поглед нормални неща, като например един стол, като по-негативни. Можем да изразяваме по-голям страх или да станем по-необщителни, когато се чувстваме тъжни.

Ние можем да използваме тези тенденции, за да предскажем как ще реагира животното в различни емоционални състояния, на различни неутрални или двусмислени събития: дали ще ги интерпретира като положителни или отрицателни? Дали ще ги избягва, дали ще показва страх? До този момент, този подход се оказа доста продуктивен и изследователите са открили поведенчески доказателства за афективни склонности в животни, като пчелите, овцете, кучетата и някои видове маймуни. Ето защо, най-малкото можем да предположим, че животните изпитват някаква степен на краткотрайна емоция – а може би дори и емоция, която би довела до сълзи от скръб.

Допълнителни доказателства за животинска емоционалност идват от неврологията: дали мозъците на животните реагират по подобен начин, по който реагират мозъците на хората, когато изпитват някои емоционални състояния? С други думи, ако трябва да погледнем мозъка на бебето слон докато то плаче, дали ще виждаме същия вид дейност, която бихме видели при плач на човешко бебе, при условие, че и слончето и човешкото бебе са отделени от майка си? Слоновете, уви, са прекалено големи за скенера, но други кандидати, включително шимпанзета, маймуни, кучета и гризачи, изобилстват – и до този момент, доказателствата са обещаващи.

Човек плачеЖивотинските мозъци изглежда реагират подобно на човешките при емоции като страх, гняв, радост и емоционална привързаност. И дори реагират по подобен начин при проява на емоция от страна на съществата около тях. Много учени са смятали, че тази съпричастност е уникална за хората. В едно скорошно проучване на примати, изследователи в Япония разследвали събития, свързани с мозъчните потенциали (ERPs) на будни шимпанзета. Те им давали да разглеждат снимки на емоционални или на неутрални лица. Шимпанзетата, както се оказало, били изложени на същия мозъчен модел като човешките им колеги при разглеждането на емоционалните картини, което предполага, че дори те да не могат да кажат как се чувстват, основният процес може да бъде подобен на това, което ние наричаме традиционна емоция.

Така че, докъде ни води тази информация? Когато животните плачат, правят ли го в пълния човешки смисъл? Вие сте журито.

Ние сме склонни да свързваме определени човешки изражения на лицето със съответни вътрешни състояния: някой, който плаче, е тъжен; някой, който се смее, е щастлив; някой, който сбръчква чело, е разтревожен. Но няма как да знаем дали същите аналози са валидни и в животинския свят, или просто си правим изводи за някакви физически реакции, базирани само на нашето собствено поведение. Може би сълзите на слона изразяват тъга, а може и да са заради физиологичен стрес, било то заради отделяне от майката или заради липса на докосване. В края на краищата, ако плачат по причини, различни от човешките, това би ли имало значение? Дори и при хората, сълзите могат да означават безброй неща – тъга, безсилие, гняв, а понякога дори не сме сигурни защо плачем. Така че, дали ще е човек или животно, дали сълзите ще са инстинктивни или съзнателни, след като веднъж започнат да се леят се постига същата цел – целта, която се постига с всеки пристъп на плач, независимо по каква причина е: да получим душевен комфорт.

Коментари


Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.